Todos y cada uno disfrutarían de sus vacaciones. ¿Por qué entonces yo no habría de disfrutar de unas también? Trabajaba duro, había manejado ya varios proyectos de vital importancia para el avance de los negocios en los que se embarcaba la empresa; meses, días, horas frente a mi escritorio, seleccionando candidatos, revisando solicitudes, asignando proyectos y asegurándome de que cada proveedor de servicios recibiera su pago sin demoras.
¿Cómo era posible entonces que los demás estuviesen empacando sus trajes de baño o sus botas de nieve cuando yo sudaba excesivamente bajo el traje de corte inglés? Yo, que preparaba el café de la mañana y la tarde, que contestaba todas las llamadas que Gutiérrez y Amingorena no querían atender, que lidiaba con los asuntos desagradables entre proveedores y clientes, ¿no habría vacaciones para mí?
Veía como cada empleado entraba en la oficina de Vargas y salía triunfante, sonriendo, pensando en las vacaciones que acababa de ganarse. Sabía que debía tomar coraje y entrar a esa oficina yo también a arrebatar mis vacaciones de las manos de quien también tendría el derecho de negármelas. Y lo hice. Y aquí estoy. Disfrutando de una oficina vacía.
Las palabras de Vargas resonaban aún en mi cabeza: "No, Juancito. Lamentablemente tu viajecito a la costa no podrá ser. Por el momento necesito que alguien cuide del fuerte, ¿sabes?". Fui débil. Pero mi debilidad nada tiene que ver con que yo esté aún aquí. Si hubiese estado aunque sea medio paso delante de Vargas… Si hubiese sabido que existía una clave mágica para ganarme mi estadía en la costa por unos días... Me pregunto qué tan placentero hubiese sido estar en la playa, habiéndome ganado la empatía de Vargas del mismo modo en el que se la habían ganado los demás: informándole que trabajaría desde la playa durante mi escapadita a la costa. | Всички до един щяха да ползват отпуск. Защо тогава и аз да не ползвах? Работех много, вече бях ръководил няколко проекта от жизнено значение за развитието на бизнеса, в който се беше впуснала фирмата: месеци, дни, часове зад бюрото, прекарани в подбор на кандидати, преглед на молби, разпределяне на проекти и в подсигуряване на всеки доставчик да се плати навреме. Как тогава беше станало така, че другите опаковаха банксите си костюми или скиорски обувки, а пък аз се потях обилно в костюма си на „Ел Корте Инглес"? Аз, който приготях кафе сутрин и следобед, който отговарях на всички обаждания, които Гутиерез и Амингорена не искаха да приемат, който се занимавах с всички неприятни въпроси между доставчици и клиенти – за мен нямаше ли отпуск? Виждах как служителите влизаха един по един в офиса на Варгас и как излизаха тържествуващи, с грейнали лица, с мисълта за отпуска, който току-що си бяха извоювали. Знаех, че трябваше да набера смелост и да вляза и аз в този офис, за да изтръгна отпуска си от ръцете на този, който също щеше да е в правото си да ми го откаже. И го сторих. И ето ме сега, ползвайки празен офис. Думите на Варгас все още отекваха в главата ми: - Не, Хуансито. За съжаление, твоето малко пътешествие до морето няма да се осъществи. За момента ми трябва някой да наглежда форта, нали знаеш? - Показах се слаб. Ако бях застанал дори само половин крачка по-напред от Варгас ... Ако бях знаел, че съществува вълшебна дума, за да си извоювам неколкодневен престой на морето ... Питам се колко ли добре шеше да ми е да съм на морето, ако бях успял да спечеля благоразположението на Варгас, така както му го бяха спечелили останалите - като му кажа, че ще работя докато съм на плажа по време на краткото ми морско бягство.
|