Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | На уречения ден, апартаментът на граф Улрик дьо Рувр беше готов. Там Улрик свика трима от най-прочутите лекари в Париж. След това, той се втурна да извика Розет. Тя беше починала само преди час. Улрик се върна в новото си жилище, където откри своя стар приятел Тристан, когото беше накарал да доведат, и който го очакваше там с тримата лекари. —Господа, можете да си вървите, обърна се към тях Улрик. Лицето, за което исках да се консултирам с вас, не съществува вече. След като остана сам с граф Улрик, Тристан не се опита да успокои мъката му, а братски му съчувстваше. Той беше този който организира разкошното погребение на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи всички вещи, които младата жена беше донесла със себе си, и които след смъртта и станаха собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената, която бедната мъртва жена беше запазила. Той се погрижи и цялата стара покъщнина на Улрик, от времето когато той живееше с Розет, да бъде преместена в една стая в новия му апартамент. Всичко това се случи само няколко дни, след като Улрик, решен да умре, замина за Англия. Това бяха събитията от живота на този наш герой, предшестващи момента, в който той посети салоните на кафене Фой. Пристигането на Улрик предизвика оживление сред събралите се хора. Мъжете се изправиха и го поздравиха учтиво, както всеки би направил. Що се отнася до жените, те се държаха нахално през петте минути, докато граф дьо Рувр смутено минаваше под техните любопитни, несдържани погледи. — Да вървим, мой скъпи смъртнико, каза Тристан, подканвайки Улрик да седне на мястото до Фани, което беше запазено за него, оповестете с тост вашето завръщане в света на живите. А тази дама, добави Тристан, сочейки Фани, която стоеше неподвижна зад своята маска, тази дама ще ви даде причина за това. А вие, каза той съвсем тихо на ухото на младата жена, не забравяйте, това което ви посъветвах. Улрик взе една голяма пълна до горе чаша и се провикна: —Пия зa.... —Не забравяйте, че политическите тостове са забранени, извика му Тристан. —Пия за Смъртта, каза Улрик поднасяйки чашата към устните, след като поздрави маскираната жена седяща до него. —А аз, отговори Фани, отпивайки на свой ред…, аз пия за младостта, за любовта. И като светкавица разкъсваща облак, една огнена усмивка разцъфна зад нейната маска от велур. |