Спомням си, веднъж прочетох, че някои използват езика, за да прикрият онова, което мислят, но от опит знам, че много повече са онези, които го използват, за да заменят с него мислите си.
Разговорите, водени от един търговец, би трябвало да следват по-малко на брой и по-прости правила, отколкото която и да е друга човешка дейност. А те са:
Да има какво да каже.
Да го каже.
Да спре да говори.
Ако търговецът започне да говори преди да е наясно какво иска да каже, и продължи да говори дори и след като го е изрекъл, в края на краищата ще стигне до съд или до просешка тояга, а първото е най-прекият път към второто. Аз си имам собствен правен отдел. Той ми струва цяло състояние, но работата му е да ме пази от съдебни дела.
Няма нищо лошо в това, когато се обаждате на гаджето си или бъбрите с приятели след вечеря, да говорите за времето и да се отплесвате към последните модни тенденции, но в офиса разстоянието от точка до точка трябва да бъде възможно най-кратко. Пропуснете увода и заключението и спрете преди да сте започнали да се повтаряте. Изнасяйте кратки проповеди, вкарвайте в пътя грешниците и даже пасторите ще ви завидят. Давайте думата първом на глупците, а накрая на жените. Месото винаги е по средата на сандвича. Разбира се, по малко масло от едната или другата страна не би навредило никому, особено пък на онези, които го обичат.
Запомнете, по-лесно е да изглеждате умни, отколкото да говорите умно. Говорете по-малко от другия, а слушайте повече, тъй като слушайки, човек не излага себе си, а ласкае онзи, който сам се посрамва. Дайте на повечето мъже добър слушател и на повечето жени достатъчно хартия за писма и те ще излеят всичко, което знаят. Парите говорят, но едва след като техният собственик развърже езика си, а онова, което казват винаги уязвява. Бедността също говори, но никой не иска да чуе онова, което тя има да каже.